Сливенското село Любенова махала е административно придадено към новозагорската община и е известно в исторически план с кървавото клане, което извършват турците над местното население. Река Азмак тече от него в посока запад, а именно покрай нея е построена жп линията Нова Загора – Свиленград. Първите заселници по тези места водят относително прост живот с доста патриархалност, а причините да се преместят са от чисто икономически и стратегически характер. Гористите местности позволяват свободен живот без някой да ги безпокои, а йерархията се спазва строго и последната дума е винаги на старейшините. Колибите на местното население основно са от кал и слама. Поради това, че почти никой не подозира за скритата от гората малка колония, за известен период хората се радват на завидно спокойствие. Постепенно обаче започва да се наблюдава разрастване на колонията и увеличаване броя на населението и селскостопанския добитък. Това от своя страна води до покачване на интензивността на живота.
Инкяръ – махале е прозвището, което османците дават на село Любенова махала именно поради скритостта му от околния свят. Но най-обикновени звуци като сечене на дървета, кукуригането на петли и димът от комините издават мястото на селището. През годините това населено място на няколко пъти променя името си, като близко до сегашното си наименование получава до 1907-ма. Тогава е кръстено Любенец. След това с официално решение и указ е преименувано под името, с което е отбелязано и на картата на България. Пояс от етен препасва черните шаечни гащи на мъжкото население – това е част от традиционната носия. Цървулите пък са направени от кожа от говедо, която е неизвадена. Вместо да носят на главите си калпаци, мъжете предпочитат да си оставят дълги плитки като жените или перчеми. През зимата задължително се носят кожуси, а брадите се бръснат. Вълнените сукмани при жените също са с черен цвят, а върху тях има дълги кафтани. Впоследствие точно този елемент от облеклото се заменя от така наречените „джибета“. Дългите коси се забрадват, но въпреки това всеки ги вижда, като освен че се сплитат на плитки, към тях задължително се прибавят някои украшения. При някои от жените е характерно носенето на бели ризи с цветни шевици.
Най-известната и популярна културна и историческа забележителност на територията на Любенова махала е православният храм Свети великомъченик Георги. Минко Станчев прави голям жест към местното население и дарява земята, върху която започва изграждането на църквата. Това става през 1832-ра година, а Станчев е един от сравнително заможните мъже в селото по това време. Пет години са необходими за пълното завършване на църквата, която започва да работи от 1837-ма. Почти всички местни жители се включват доброволно в строежа, но трябва да се подчертае ролята на един забележителен майстор и архитект от град Трявна. Той се казва Димитър Серги и взима най-важните и ключови решения относно изгледа на храма. Друг характерен елемент от женското облекло е препасването през кръста с цветни пояси. Техните краища са спуснати назад, като момите и жените като цяло старателно избягват да гледат в очите мъжкото турско население.
